Проект 3 Френски Дренаж

Пролетно време от дъждовете и топенето на снега по хълма на който се намира къщата ми се стичат водни потоци, които се събират и образуват даже малки рекички. Водата се стича навсякъде около основите на къщата и няколко пъти наводни мазето. Наложи се да сменям мокет в приземните стаи а дори да преинсталирам гипсовите панели, които се размиха от водата. В крайна сметка реших да направя дренаж от страната на прииждащата вода и така да реша въпроса кардинално.

Инструменти необходими а проекта:

Лопата

Права лопата

Кирка

Нивелир

Зидарски конец

Маркировъчен спрей

Диамантен диск и ъглошлайф в случай че трябва да минавате през асфалт

Материали:

Перфорирани тръби 15см диаметър

Обикновени тръби 15см диаметър

Съединителни фитинги

Водопропусклива мушама

Дренажен чакъл

2 маркировъчни колчета

Направа:

Френския дренаж обикновено се състои от две части: дренаж, където се събира прииждащата вода и канал, който служи за отвеждане на водата в желаната посока. Преди да се започне с копаенето, трябва да се проследи от къде се стича водата и къде е най-подходящото място за дренажа, така че да събира всичката прииждаща вода. Веднъж определена линията на дренажа, трябва да се маркира с маркировъчен спрей. 

Дренажа трябва да е под наклон, като на всеки метър трябва да се понижава със най-малко 2-3 сантиметра в посока на оттичане на водата. Когато наклона на релефа е различен от този на дренажа, дренажа ще има плитка и дълбока страна. Тогава е важно да се определи коя е плитката и коя е дълбоката страна, за да се даде правилен наклон с минимално копане. Изкопаването започва от плитката страна на дренажната линия, като дълбочината на плитката страна зависи от това дали освен повърхностни води има и вода идваща подпочвено. В моя случай трябваше да се преминава през асфалтов път. Наложи ми се първо да разрежа асфалта и да открия повърхността за изкопаване. 

Наклона на дренажа се следва по следния начин:  Забиват се две маркировъчни колчета в двата края на дренажа. Помежду им се опъва зидарски конец. С нивелира се задава наклон на конеца- на всеки метър дължина 2 до 3 сантиметра разлика във височината. След това се взима разстоянието от плитката страна на дренажа до конеца и се следва с изкопаване по цялата дължина на канала.

След приключване на изкопната работа, трябва да се постави на дъното на канала водопропускливата мушама. Функцията на мушамата е да пропуска вода в тръбата и около нея, но да спира калта да не прониква в тръбата и перфорациите на тръбата, защото това може да доведе до запушвания, които ще възпрепятстват дренирането.

Следва поставянето на тръбите. В зоната на дренирането се поставят перфорираните тръби. Тръбите се поставят така, че перфорациите да бъдат най-близко до дъното на дренажния канал. Когато водата се събере около тръбата, тя влиза през перфорациите и по силата на най-малкото съпротивление и наклона започва да се оттича в зададената посока.

В останалата част от системата, която не събира прииждащи води (канализационната) се поставят обикновени ПВЦ тръби, като целта е само да се отведе събраната в дренажната част вода. Веднъж сглобена системата от тръби трябва да се изпробва преди да стане зариването. Изпробването става с вода, която налята в дрениращата част трябва свободно да се оттече по системата.

След сполучливия тест следва зариването на дренажа. В дренажната част трябва да се използват едри речни камъни или много едър чакъл. Това ще позволява на прииждащата вода да стига безпрепятствено до перфорираната тръба и да се оттича по нея. В останалата част на дренажа просто може да се използва изкопаната от канала пръст. 

С това проекта е приключен и вие имате отново сухо мазе!